Мога ли да ти задам един въпрос, който би прозвучал доста рязко

 То се знае

 Защо ние да ти протегнем ръка, преди ти да си ни протегнал своята? Ако наистина си все-знаещ Бог, би трябвало да знаеш кога имаме нужда от помощ. Ако наистина си все-милостив Бог, би трябвало да ни предложиш помощта си на драго сърце — без да те молим. Ако вече сме коленичили, приведени, претърпели пълен неуспех, защо би трябвало още и да се унижаваме, да пълзим, умолявайки те да ни спасиш? Ако ти си все-любящ Бог, защо не ни обичаш достатъчно, за да ни помогнеш, без да те молим?

И понеже стигнахме дотам, какво ще кажеш на ония, които биха ти рекли: „Зовях те и ти не беше тук! Мислиш ли, че не съм молил Бога за помощ? О, Небеса, защо, мислиш, съм тъй отчаян! Толкова отчаян съм, защото ми изглежда, че дори Бог ме е изоставил! Сега съм съвършено сам. И не искам нищо повече. Свършен съм. Напълно. Открай докрай”.

Какво ще кажеш на този човек, а?

Ще кажа...

Искам сега да обмислиш възможността за чудо. Има причина, поради която не си имал изживяването, че аз ти давам решението, че ти соча изхода. Но тази причина в момента не е важна. Важното за теб е да обмислиш дали не е възможно сега, точно сега, тук, пред тебе да е отговорът. Отвори си очите и ще го видиш. Отвори си разума и ще го узнаеш. Отвори си сърцето и ще почувстваш, че той е тук.

Ще кажа...

Само ако ме призовеш с пълно знание, напълно съзнателно, ще ти стане ясно, че отговорът ти е бил даден. Защото онова, което ТИ знаеш, което ТИ   чувстваш, и което ТИ заявиш, ще бъде истинското ти изживяване. Ако ме призовеш в безнадеждността си, аз ще дойда и ще бъда при тебе, но отчаянието може да те заслепи, тъй че да не ме видиш.

Ще кажа...

Нищо, което си направил, не е толкова ужасно, нищо, което ти се е случило, не е толкова непоправимо, че да не може да бъде изцелено. Аз мога отново да те направя цялостен, пълноценен и ще го сторя.

Но престани да се самоосъждаш. Най-строгата присъда си произнасяш ти самият. Други могат да те съдят отстрани, вглеждайки се в тебе, но те не те познават, не те виждат, затова тяхната присъда няма решаваща сила. Не й придавай такова значение, не я приемай като твоя собствена. Тя няма значение.

Не очаквай от другите да те видят такъв, какъвто си, защото те те виждат през очите на своята собствена мъка. Вместо това знай, че сега аз те виждам, в чудодейна и в реална светлина, и онова, което виждам, е, че си Съвършен. И като те погледна, имам една едничка мисъл: „Това е оня, когото обичам, оня, който много, много ме радва”.

Ще кажа...

Прошката не е нужна в Божието Царство. Бог не може да бъде обиден или наранен по какъвто и да било начин. В цялата Вселена само един въпрос има значение и той няма нищо общо с твоята вина или невинност. Той е свързан само с твоята идентичност. Знаеш ли наистина кой си ти? Ако знаеш, всички мисли за самота изчезват, всички представи за малоценност се изпаряват, всички размисли за безнадеждност се превръщат във вълшебно осъзнаване на чудото, което е твоят живот. И на чудото, което си ти.

И накрая, възлюблени мой, ще кажа...