Прекрасна книга, задължително четиво за всяка майка и жена и препоръчително за всеки баща и мъж. Представям един бърз, съкратен прочит на книгата! Благодарности към автора и източника!!! 

Цялата книга-    www.spiralata.net/s.php

Български Сакрални Вълшебни Приказки.

Алхимия и Колобърство.

Спас Мавров
....

Тази поредица от приказки принадлежи на устното предание на българската колобърска традиция. 

Ние застъпваме позицията, че всички вълшебни приказки имат единен древен корен, интерпретиран у народите и оформен със свой ха- рактерен етносен облик. Есенцията, коренът на приказката обаче се е запазил навсякъде. 

Ще навлезем в специфичността на българската вълшебна приказка и по-специално на така наречената сакрална приказка.

Приказката е основно средство на българската колобърска традиция за предаване на нейните тайни екзотерично – за широк кръг хора, докато езотеричното (тайното) се е предавало винаги само между посветените – от посветен на посветен. Фолклорният сакрален разказ носи разширена кодирана информация за живота, работеща на подсъзнателно ниво в чове- ка. Всичко, което описахме като учение на тангризма в книгата „Колобър”, се отнася за посветените, за колобрите. Всичко, което ще разгледаме в тази книга, е за хората, за тяхното битие на души, все още не достигнали нивото ученик.

Тъй като българите (душите на българите) идват от съзвездие Едно- рог и са пратеници на Централното слънце (Танг-Ра), те вече са посветени души – служители и учители на нееволюиралите души от планетарните системи на Вселената. Затова те прилагат метода Приказка за кодиране на информация, която на ниво подсъзнание достига до ума и той си припом- ня знанието.

Припомнянето става явно, когато информационното поле на лявото полукълбо (женското) открие знанието като обективна реалност. Резултатът е един, но многопланов – започва интуитивно, подсъзнателно прилагане на знанието, без да е ясно откъде идва то. Това е осенението - из- точник на изключителната изобретателност на българите, на необяснимата им адаптивност и устойчивост. Всяка приказка „кодира” идеи в мозъка, които рефлектират в битието и се появява една феноменална способност на съзнанието – находчивостта. Находчивостта е умението бързо, неочак- вано да ни хрумне вариант за решаване на проблемите или ситуациите. Находчивостта е качество на нашето мислене, на интуитивния ни разум.

 Вълшебната приказка е единственият вариант да се внушат ар- хетиповите модели, оказващи идейно влияние върху формирането на четирите функции на ума. Сакралната вълшебна приказка е тази, ко- ято има учебен, планиран характер за това внушение. Затова тя е Ме- тод за формиране на съзнанието. На това високо духовно ниво се на- сочват принципните постановки за морал и етика, които се форми- рат на ниво чувства от архетиповия образ, който поради тази причи- на е изяснен още от самото начало, какъв е като персонаж – добър или лош. Моралните и етични принципи да са така стабилни, че да форми- рат самостоятелно, чрез личен обективен анализ, оценката „положите- лен” или „отрицателен” герой. Така предхождащият сформирането на Аз-а период се включва в системата на архетиповите модели, които чрез архетиповия образ и посредством личната предразположеност на една от функциите на съзнанието да бъде водеща, се „формира” съзнанието на де- тето.

 Българското колобърство е сътворило блестящ метод и за онези ко- дове на духовното ниво на Аз-а, което душата усвоява и пази - в началото пъдсъзнателно, но впоследствие все повече и повече разкрива в ума идеите, кодирани в приказката. Така още от ранна детска възраст имаме основата, фундамента на бъдещото развитие на качествата ни. Всички кодирани зна- ния се възприемат като модели и са източник за интерпретации. Бликовете на осенение или находчивост не са нищо друго, освен крайният резултат от усвояването на тези кодирани идеи, които се проявяват под контрола на вече цялостната личност като творчески хрумвания или открития. При по-дълбок анализ на този проблем на човешкото предформиране на Аз-а можем да направим още един извод, благодарение на предложената от Юнг констатация, че „може четирите функции да не се развият правилно и така да не се получи водеща, поддържаща и слаба функционална дейност.”

За Юнг това е патопроцес. За съжаление е прав, а за огорчение на създателите на сакралните вълшебни приказки е много прав, защото на- личието на този процес е повсеместен. Бихме казали, че основната маса от хора нямат ясно изразена водеща функция на съзнанието, вследствие на което на по-голямата част от човечеството му липсва осенението и наход- чивостта. 

В предложения анализ разглеждаме само приказките, които са ни из- вестни като български сакрални вълшебни приказки, тоест с доказан про- изход. Към тях прибавяме и тези, които днес не са известни като българ- ски, но наследствената българска колобърска традиция ги определя като такива и ги е посочила на посветените като източник на знание. Главната ни претенция се състои именно в това кодирано знание, което до този мо- мент нито един народ не е посочвал като свое. Нещо повече - никой не е разглеждал от тази позиция приказката. Определението Сакрална въл- шебна приказка не съществува в нито един труд на изследователите. Въз- можността да навлезем в този скрит прочит на приказката се дължи един- ствено на завещаното ни знание от тангризма.  
.....

възможно ли е нашият български на- род да е бил безписмен, безкнижовен, безпросветен и да създаде календар с изумителна точност, за което са били нужни хиляди години астрономични наблюдения и статистики за движението на звездните системи по небос- вода?! Нека припомним, че само за регистрирането на колебателните дви- жения на земята в нейното прецесионно движение са нужни 2160 години непрекъснати наблюдения на звездното небе. За да се състави календар са нужни поне 4-5 такива цикъла с водене на строга статистика за движени- ето на звездните конфигурации, което ще рече около 10 000 години. Може ли това да бъде осъществено без писменост, без езикова и научна култура, гарантираща достоверността на анализите и изводите от астрономичните наблюдения?! 

 Най-добре от всички български изследователи формулира същността на приказката Димитър Осинин в предговора си към „Български народни приказки”: „Винаги на- ходчива, съдържателна, осведомяваща и поучаваща, приказката е била ед- новременно история и философия, религия и наука, школа за морално въз- питание, а същевременно и неписана художествена литература.”

В подкрепа на казаното веднага ще добавим, че в българската колобърска традиция приказката има дълбоко информационен характер, пре- насящ през вековете знанието на древните българи за Вселената, Светове- те, Природата и Човека. Тя носи в себе си космогонични знания за епохите, расите, социалните и духовните промени, както и битовите характерис- тики на нашия народ. Дори да изключим строго сакралните приказки, ние винаги се натъкваме на едно съдържателно и многопластово разглеждане на проблемите, възникващи в отношението човек – свят.

 Вълшебната сакрална приказка е плод на творческо пресъздаване на определено знание чрез формите на въображението и фантастичното. Въображението в нея не е литературен похват, задоволяващ естетичните претенции на автора, а метод за пресъз- даване на увлекателен, но и строго маркиран образователен процес. Няма сакрална приказка без планирано идейно и структурно повествование.

Говорим единствено за вълшебната приказка, за същинската приказ- ка, в която фантазното и научното са така преплетени, че завладяват съз- нанието ни и внушават по естествен начин знания и етични норми. Имен- но в тази пълна симбиоза между научно и фантастично се съдържа същ- ността на определението сакрална приказка. В другите видове приказни форми, като битовите приказки, легендите и анекдотите, може да търсим определени литературни похвати като водещи в сюжетно и структурно отношение, но в сакралните вълшебни приказки това не е основната цел.

От казаното следва изводът, че към всепризнатите форми на приказ- ното творчество - Приказки за животни, Вълшебни приказки, Битови при- казки, Легенди и Анекдоти, трябва да прибавим и един нов вид приказки – Сакралните вълшебни български приказки.

Вълшебна приказка е всяка приказка, в която основната идея се направлява или разрешава от обект с вълшебни качества.

В най-общи линии, можем да определим следната структура, при- ложима към която и да е форма на вълшебна приказка, без която тя не е такава:

1. Събитие, което определя мотива, служещ за отправна посока на сюжетната линия.

2. Герой, който приема мотива за своя цел и предприема действия. Независимо дали е принуден, по свое желание или при случайно възник- нала ситуация.

3. Вълшебен обект, който влияе върху развитието на събитията и променя техния естествен логичен ход.

4. Решение на ситуацията по вълшебен начин.

5. Благоприятен завършек на действието.

Какво всъщност представлява този нов вид приказка, с какво тя се различава от другите вълшебни приказки?

1. Това е приказка, носеща идейно и сюжетно развитие с вплетени в повествованието знания. Нейната основна цел е да пренесе във времето това скрито знание и да го предаде на поколенията. Мотивът, Сюжетът и Структурата се определят от целите на информацията.

2. Сакралната приказка следва последователността на вложеното в нея знание, без да държи сметка на прецизното повествование от литера- турен характер. Повествованието следва строго изискването да се дават знанията пропорционално и последователно. Това не е прищявка на фан- тазията, а метод на познанието.

3. Тя притежава символи-кодове, които посветените знаят и вплитат като жалони в повествованието. Независимо от езиковите, кул-

a 23 A

турни и преводни особености, тези ключови символи остават непромене- ни. Те въздействат на подсъзнанието и пораждат разширяване на съзнани- ето на героя, а чрез него и на слушателя.

4. Посветените в тайната колобри извличат от съдържанието й нуж- ното знание, което превръща приказката в научен инструмент за духовно и социално развитие.

5. Запазва знанието от посегателството на недобронамерени съще- ства. Съдържанието й е било разкривано само след съответно посвещение в колобърски ранг. Този факт определя сакралната вълшебна приказка и като колобърска.

От посочените пет специфични отлики на сакралната приказка могат да се изведат четирите нива на кодирана информация в тях. Разбира се, когато колобърът има данни как да подхожда към съответните симво- ли-кодове.

На първо ниво можем да кажем, че сакралната приказка има в по- вествованието думи, които не само съдържат скрита информация, но и определят посоката на тълкуването. Те са специфичните жалони, около които се изграждат фантазният разказ и неговите вторични символни еле- менти. Например Принц и Принцеса означават наследници на Първия, на Изначалния, тоест на архетиповия модел на дадена раса, но не можем да ги идентифицираме с Бога, защото произхождат от кода ПЕР - Първият. Този код подсказва, че произлизащите от него наследства (Принц и Принцеса) са естествените генетични наследници на еволюционното ниво на хората, пребиваващи вече в материята.

Така Принцесата става естествен преносител на генетичното ниво на вече съществуващия човешки род, който преминава, трябва да премине на ново еволюционно ниво. Принцовете са претенденти, но те не могат да осъществят това ново еволюционно ниво, тъй като са преки наследници (потомци) на Царя, на старото. Тогава се появява Героят, винаги произхож- дащ от народа, тоест от средата на естествената еволюция. Той притежава нови, нетипични характеристики и задължително е закрилян от Небето (чрез посветен). И печели битката за Принцесата, тоест за правото да про- дължи следващото ниво на генетичната информационна система на чо- вечеството. Принцесата, Жената, тоест Майката на бъдещото човечество, като носител на генетичната програма, приема за съпруг не титулувано- то старо ниво (Принца), а новото активно начало на цикъла – Героя. Това определя факта, защо Героят автоматично става наследник на Царя, тоест Цар - баща. А тя става Царица - майка.

На второ ниво разграничаваме исторически и пространствено ни- вото Цар и Царица от Принц и Принцеса, защото първите са архетипови образи на миналото, а вторите - на бъдещето. Така Принц и Принцеса стават не само герои, но и атрибути на времето и пространството – нова- та епоха. Владимир Проп много правилно обръща внимание на атрибута като едно от най-важните неща в научното изследване на приказката. Той казва: „Изучаването на атрибута дава възможност за научно тълкува- ние на приказката. От историческа гледна точка това означава, че въл- шебната приказка в своите морфологични основи представлява мит.” По- нататък допълва, че такова изследване трябва да се извърши „във връзка с религиозните представи”. Подчертаваме този извод, защото сакралните приказки са тясно свързани с философията и практиките на старата рели- гия на българите – тангризма. А важното значение на атрибутите за въл- шебното тайнство на приказката читателят ще разбере сам, когато прочете този анализ. Всяка приказка, всеки неин епизод или действие, разкрива из- ключителното значение на всеки атрибут.

И преди да завършим с цитирането на този автор, ще допълним още едно негово изказване: „Че приказката се гради върху еднакви принципи, вече ни е известно...” Именно: еднакви принципи – всички вълшебни при- казки са подчинени на еднакви принципи, а сакралните са строго изграж- дани по тях.

На трето ниво откриваме друго сакрално знание – джуджетата са представители на химичните елементи, от които се структурира нашето тяло чрез утробата на жената. Каквито са например Мърморко (литий) или Всезнайко (кислород) в „Снежанка и седемте джуджета”. Но в анализа на тази приказка откриваме, че Принц и Принцеса също имат дял в химично- то тълкуване на кодовете – Принцът е Водород, а Принцесата (Снежанка) съединението лед - Кислород и Водород.

На следващото, четвърто стъпало на разкодиране, колобърът откри- ва и друга информация – какви са алхимичните нива на развитието на да- ден цикъл и в каква посока трябва да се търси информацията, закодирана в тях. Алхимичното ниво е най-високото ниво на кодирането на инфор- мация в сакралната българска приказка. Затова то е блокирано от много фантазни елементи, прикриващи информацията. Колобърът, който е знаел четирите специфични степени на значенията на думите жалони, е можел да ги чете, за разлика от читателя (слушателя), който чрез вътрешната си нагласа да съпреживява е попадал само пряко под въздействието на при- казното и така е формирал в себе си морално-етични норми и критерии. А те всъщност са върхът на алхимичната трансформация в сакралната въл- шебна приказка, работеща върху съзнанието. Това е петото ниво и се явя- ва личен, самостоятелен процес, произлизащ пряко от идеите на разказа и собствената водеща функция на психиката, за която говори Юнг.

a 25 A

Тези пет специфични момента от същността на сакралната приказка читателят може да проследи сам. А от анализите ще прозре дълбочината и на литературните постижения на повествованието. Достатъчно е да споме- нем само, че древната българска приказка „Снежинка и седемте джуджу” представлява всъщност Таблица на елементите в природата, или както днес я познаваме - Менделеева таблица на елементите. Великолепната приказка „Ян Бибиян ”, разказана от Елин Пелин, ще разкрие пред читателя сложния път на човешката еволюция, охарактеризирана от египетския мъдрец Тот с думите: „Не сте зли, не сте еволюирали, за да бъдете добри!”. Тя е блестящ пример как приказката се превръща чрез литературната си интерпретация в роман, където осъвременяването и разширенията са изключително голе- ми, без да се е изгубил нито един елемент от вложеното древно знание на предците ни. Казаното се отнася предимно за първата част, защото втората изисква нов сакрален преразказа, което пък показва до какви отклонения може да се достигне в осъвременяването на приказките.

Проследявайки подреждането на приказките и вложеното в тях зна- ние, ще разберем строгата последователност в разкриването на знанието. То обхваща всичко, в научен и духовен план, което днес наука и духовни школи разглеждат като висше достижение на съвременната ни цивилиза- ция.

Сакралните вълшебни приказки са колобърски. Те са плод на програ- мирана система за обучение на народа и учениците на колобрите. Всички интерпретации на вълшебните приказки са техни. Често интерпретациите носят силна етносна окраска, но са изградени здраво около предадения от колобрите текст и задължителни мотиви и символи.

Можем да направим обобщението:

Първо: Вълшебните приказки са разказвани на хората, за да форми- рат у тях, на подсъзнателно ниво, идеи и критерии. Хората са съпрежи- вявали разказа, вследствие на което у тях са се формирали представи за добро и зло, правилно и неправилно, нравствени и духовни синтези.

Второ: Колобрите, които са знаели кодовете, са ги анализирали пред своите ученици – бъдещите колобри и така се е предавала тайната на са- кралното знание. Учениците, а и самите колобри, са разпространявали текстовете устно, спазвайки стриктно кодираните символи. Сакралното знание, направлявано от посветените, е стигало до народа по ясен и регла- ментиран начин.

Трето: Преразказванията от хората постепенно са превърнали са- кралните вълшебни приказки в част от етническото културно наследство, съхранено от фолклора. В безписмените времена на древните хора не е съществувал по-ефикасен метод за разпространение на знанието. До нас текстовете достигат като своеобразна форма на фолклорното културно наследство. 

Сакралните вълшебни приказки са създадени от българското коло- бърство, внедрени са трайно във фолклорната традиция на народите и едва в наше време, чрез писмеността, са се превърнали в специфичен вид литература. Няма песен, танц или вълшебна приказка, която да е съчинена изцяло от народа. Да се говори, че в древността хората от народа са изграж- дали сложните сюжетни действия с натрупвания на частични хрумвания е неоснователно. Изграждането на дълги и многопланови приказки като „Златното ключе”, „Жива вода”, „Котката” и т.н. чрез напластяване на отдел- ни фрагменти, плод на народното творческо вдъхновение, не е възможно. Един от големите проблеми в този процес, ако все пак допуснем, че е въз- можен, е мотивацията в отделните части на приказките, следваща и разре- шаваща сюжетната линия. В приказки като „Златното ключе” вътрешното разширение и развитие на сюжета е разработено с изключително сложна и обвързана с цялото действие мотивация на героите. Част от персонажите имат епизодична, но свързана с основната идея роля и дейност, която не може да бъде плод на случайни творчески хрумвания. Такава е например ролята на тримата доктори, лекуващи Бура, които имат развитие и в други части на приказката с подчертано насочена дейност. Говорещият щурец е ярък пример за програмирано, последователно и ключово присъствие във възпитателния процес на куклата Бура. Почти във всяка вълшебна приказ- ка можем да открием подобен герой.

Сакралността е била скрита форма на обучение, затова устната традиция е запазила непокътната само вълшебната форма. Вълшебното е метод за въздействие и внушения, и благодарение на него народният разказвач е интерпретирал свободно, но винаги близко до основното ядро на разказа.

Не е било възможно да се разкриват на хората алхимичните цели на съпреживяването, а и не е имало кой да се интересува от тази страна на колобърската работа.

Според нас вълшебната приказка е възникнала като сакрална колобърска приказка. Претворена и етносно украсена от народа, тя е станала неделима част от неговия фолклор, а благодарение на хора като братя Грим днес се завръща при нас като прекрасен разказ със запазени сакрални ко- дировки. Този факт потвърждава правилната методика за въздействие и запазване на същността на приказките във времето.

Така твърди преданието в българската устна колобърска традиция.

Ще преразказваме в обобщен вид приказките, разчитайки на тяхната всеизвестност, и само където е нужно, ще коригираме промените или пропуските. Ако това не е достатъчно за читателя, той може да прочете целия текст от някой сборник с приказки. Съзнаваме риска да попадне на съвременни „разказвачи”, чиято некомпетентност и користни мотиви са превърнали приказките в елементарни, дори вулгарни и отблъскващи тек- стове. По тази причина посочваме в библиографията източниците, които сме ползвали в анализите.

Основна цел на сакралната приказка е да създаде Система от обра- зи, които да внедрят в нашия Ум и Душа идеи, изграждащи в подсъзна- нието ни основата на критерии, служещи за опорни точки на съзнание- то, така че още в детска възраст да се осъществи символично внедрява- нето на космичните Принципи и Закони.

Когато съзнанието започне да се развива, то рано или късно достига до преломен момент, в който започва неговото разширение – одухотво- ряване. Процесът е алхимичен, защото се основава на два задължителни етапа от саморазвитието ни - съзнанието достига възможността да стане свръхсъзнание, тоест да трансмутира до космично ниво. Първата част на този алхимичен процес е периодът, когато личността все още е пределно фокусирана върху анимата (душата) си. Тогава се пропуска основната цел на отношението на душата към света на себеподобните, а в частност към творческите си духовни стремежи.

Вторият момент е, когато човекът е прекомерно съсредоточен върху персоната (личността) си. Тогава той така идеализира или поне непрекъс- нато наблюдава Себе си, че развива изключителна себезначимост и про- пуска всички сигнали на душата за истинско духовно развитие. Такива личности неусетно стават грандомани, непоносими за другите. Юнг на- рича преодоляването на тези две състояния индивидуация, тоест да видим себе си и другите каквито сме в действителност, а не според наследените и подсъзнателно проектирани архетипови образи, с които неволно или съз- нателно се идентифицираме.

Преди да преминем към анализа на приказките, ще разясним накрат- ко какво представлява науката Алхимия, която принадлежи на българската колобърска традиция и наред с Дао съзнанието е Метод за духовно разви- тие на човека. Тези две чисто духовни практики съществуват и се развиват единствено в нашето съзнание, което ги прави възможни при условие, че личността е пробудила в себе си самосъзнанието като аналитично-синте- зен похват за търсене на смисъла и целите на Живота.

АЛХИМИЯТА КАТО НАУКА

Да видим какво представлява всеизвестната тайна наука алхимия според тангризма. Като наука на колобрите за трансмутацията и тран- сформацията на видовете, преминаващи в своята еволюция през Четирите основни Царства на Земята, алхимията се явява наука на посветените за тайните на Сътворението и Сътворчеството.

Повечето от изследователите на Алхимията поддържат мнението, че Алхимията е плод на средновековната култура. Кардинална грешка е да се приема твърдението, че алхимията е рожба на средновековието. Тази „тъм- на нощ” на съзряващото християнство е забулена наистина с непрогледния мрак на каноническото си покривало. И как тогава, в тази непрогледна тъмнина, се роди нещо извън научното, колкото и бедно да е то още като наука, обгърнато в тайнството на едно знание, което уж е възникнало във формиращата се средновековна мисъл и наука, и в същото време има коренно различен характер, представлява само по себе си дълбочина и връх в химичната наука. За тази наука наистина можем да говорим, защото от това време съществува и мнението, че алхимията произхожда от Тот (Хер- мес Трисмегист) – основоположник на алхимията. Постепенно преданието утвърждава „Изумрудените скрижали” като майка и баща на алхимичното тайнство.

Много, твърде много са търсенията, опипванията и фриволните анализи на изследователите на алхимията.

Ако разгледаме основните понятия, с които е била кръщавана тази наука, ще стигнем до: Chimeia – наливане, накисване. Влияние от медицинската практика. Cemi или Chuma – чернозем или черната страна. Произхожда от египетските жреци – познаващи рудите, металите, златото и така нататък, докато се потопим в многообразието на тълкуванията. Но никой не може да прескочи коварната частичка „АЛ”, която няма превод в нито един от езиците на земята, заради което - макар и също толкова неубедително - приписват на частицата арабски произход.

В Енциклопедията пише:

Алхимията (арабски: , al-khimia) е названието на химията до научния й период, в древността (Египет) и средновековието (до 17 век - Арабия и главно западна Европа). Целта й е превръщане на метали в злато и сребро, получаване на еликсир за дълголетие, лекуване на болести и др. Някои алхимици откриват редица съединения, което има значение за раз- витието на химичните знания. Основният метод на алхимиците се състоял в това, че смес от злато, сребро и други съставки се е подлагала на много бавно загряване. Така е получен сребърният тетрахлораурат (AgAuCl4), из- ползван и днес за позлатяване на предмети.

Етимология: Думата „алхимия” идва от арабското al-kīmiya или al- khīmiya ( или (срв. също персийското kimia, което означава „злато”), което вероятно е оформено от определителния член „ал-” и гръцкото „хемея” (χημεία). То от своя страна се смята за свързано с гръц- ките думи „хееин” („изливам”) и „хумея” - „смесвам”, „сплавям”, „свърз- вам”. Един декрет на Диоклециан, написан около 300 г. пр.н.е. на гръцки, заклеймява „древните писания на египтяните, които разказват за khēmia- та - трансмутацията на златото и среброто”.

Философски камък. Философският камък било чудотворно вещество, което можело да превърне оловото в злато и с чиято помощ се праве- ло еликсир на безсмъртието.

Трябва да отбележим и факта, че съвременните изследователи разделят алхимията на Западна и Източна. Западната определено влиза в евро- пейската средновековна култура.

a 31 A

И всички те забравят, че още Аристотел определя алхимичната наука като наука за елементите. Излиза, че алхимията съвсем не е нещо сред- новековно – както правилно възкликва В. Л. Рабинович.

Химия ли е алхимията, или не е химия?! Още един щекотлив въпрос, на който няма отговор. До ден днешен.

Дори Исак Нютон не можа да осъзнае разликата между науката Химия, с която се занимаваше и достигна велики прозрения, превърнали го в един от корифеите на научната мисъл, и алхимичните експерименти, които е провеждал тайно. Ако само за миг беше осъзнал простата истина, че алхимията е ниво на химичните процеси в материята, неподозирано и от експерименталната човешка мисъл, нямаше да трепери от Инквизицията, а щеше гордо да обяви прозрението си, с което щеше да премахне анате- мата върху алхимията. И всички щяха ясно да разберат, че алхимиците от вида на съвременниците му са наистина обикновени шарлатани.

Днес, от позицията на времето и нарасналата научна мисъл, можем да се преклоним пред величието на този научен ум, който прозира същест- вуването на ниво в химичните отношения между елементите, коренно раз- лично от познатото и граничещо с Божественото. Гениално. Велико осъз- наване на същността на алхимичното взаимодействие като процес, интер- претиращ Божествената дейност, наречена Сътворение, тоест организация на материята по специфичен, непознат на човешкия ум принцип. Това е всъщност алхимията на нивото, наречено Сътворение.

Що се отнася до въпроса за Сътворчеството – ние вече говорим за алхимия в нейния Вторичен вид.

Ако Сътворението е принцип на взаимодействието между елементите, реализирано от Елохимното Божество на ниво „трансмутация на атомите по химично сродство”, то Сътворчеството е определено доразвиване на същото чрез „трансмутация и трансформация на атомите по психично сродство”. Тоест Еволюция на видовете и Еволюция на човека, защото тран- смутацията „по психично сродство” е възможна само при човека. Първото е създаването на видовете, а второто - тяхната еволюция. И двете протичат в материята, в единството на организацията на атомите на материята на такова енергийно ниво, че самата материя да може да осъществи по-късно своето собствено развитие, чрез развитото и одухотворено съзнание.

Сътворчеството, като Второ ниво на организацията на специфични атоми на материята (елементите) е процес, ръководен от енергията на ин- дивида чрез неговото лично съзнание.

Нютон наистина е един от адептите на алхимията, но ограничен и скован от фанатизираната претенция на учени и църковни схоластици, не може да прескочи бариерата на тогавашната парадигма на науката. Разбира се, не бива да забравяме и факта, че науката все още е на ниво до атомно, а алхимията е процес на атомно и податомно нива, при което кварки и лептони са в единство и хармония.

Няма нужните обективни условия за подобни идеи и хипотези. Дори терминът кварки е бил немислим тогава. Затова отдаваме почит към този гениален промислител на алхимичното тайнство, колкото и недоказано да изглежда то от съвременна позиция.
Бога!Какъв контраст: всички търсят чрез алхимията злато, а Нютон - Нима има друг учен (дори днес), успял да прозре, че чрез алхимията може да докаже Бога?

Опитайте и ще осъзнаете, че алхимичните промени в нас, протекли под дейността на съзнанието ни, са единствената Божествена проява на човека – богоподобието. Ето как алхимията отговаря на един въпрос, повдигнат и необяснен в Библията, свързан с Подобието на Бога с Човека. На Твореца с Творчеството му. В алхимичните процеси на трансмутациите по „психично сродство” се състои тази прилика. ТАМ и САМО ТАМ! 

Нютон се опитва да открие чрез алхимичните експерименти (които всъщност са химични) Бога, характера на неговото творчество и т.н. Най- ценното от неговия научен труд, без да омаловажаваме научните открития, е опитът му да обясни Бога чрез алхимичната трансмутация. За първи път в съзнанието на един водещ учен узрява идея, надхвърляща научните тър- сения чрез химичните експерименти. Нютон зададе въпрос на Науката и Църквата, на който за съжаление нямаше как да се отговори. Академични- ят свят и папският двор мълчат. А Богът-творец чака.

И дочака другия адепт на алхимичното тайнство – Карл Густав Юнг. Юнг продължи Нютон, но в полето на трансмутационните алхимични идеи „по психично сродство”, защото осъзна и аргументира архетиповото отношение: Архетипов модел – Архетипов образ. Цялото му действие е в психичното ниво на алхимията: Архетиповият модел, тоест Бог (божест- веният образец), развит и действащ чрез Архетиповия образ (човека). Ето нагледен пример за Подобието между Човека и Бога. По Образ – защото,
както и Нютон разбра, човекът е трансмутираща същност, способна да осъществи своята лична еволюция до божествения образец, до Бога. Така Образът (химичното сродство на елементите в тялото) и Подобието (пси- хичното сродство на ума) стават едно цяло – богоподобието.

Тези две идеи (Образ и Подобие), довели до постулирането на двете основни метаморфози в алхимичните процеси (трансмутация и трансфор- мация), осъществяват основната й задача: алхимичното преобразуване. По-долу ще кажем какво алхимията разбира под тези две метаморфози.

След идейната цел, дадена от Нютон, и Образеца на архетипа, изве- ден от Юнг, идва ред на Знанието, което трябва да ги обедини и да даде на Ума на Човека опорна точка в трудния процес на самотрансмутирането си. Възможността да се достигне до този процес бе осъществената на дело от хунора Иисус Христос на Преображение, Възкресение и Възнесение.

Знанието, при разчитането на кодовете в българските сакрални въл- шебни приказки, не само разкрива, но и посочва МЕТОДА на колобрите за трансмутациите на одухотворения човек: алхимията на преобразуването!

Химията и Алхимията не са различни, произлизащи една от друга науки, а две фази на един и същи процес. Нещо като Съдържание и Форма и т.н.

Казахме, че българската колобърска традиция определя алхимията като свое знание за Сътворението и Сътворчеството на видовете.

В Стария завет тези два кода, разгледани твърде малко и неточно, изобщо нямат реални податки за същността на протичащите процеси. За Сътворчество там само се споменава и то косвено. Незнанието, което лъха от тези пълни с компилации страници, поддържано много ревностно и от християнските каноници, довежда процеса до най-лошата форма на незна- нието – отричане, анатемосване и превръщане на прозвището алхимик в етикет за враг, което автоматично води до преследване и физическо унищо- жение. Тъжно е като си помислим, че двете религии, прокламиращи най- много братството, човечността и смирението, имат всъщност най-много зверства и непрекъснати врагове, срещу които всячески воюват. Тази участ не е отминала и учените, занимаващи се с процесите на Принципа и Зако- ните на трансмутацията в материята.

Думата алхимия е съставена от две части: АЛ и ХИМИЯ.

Частичката АЛ илюстрира възможности за трансмутации. Названи- ето Химия дава информация за трансформации, защото химията, каквато я познаваме днес като наука, е преди всичко наука за трансформациите. Двете (Ал и Химия) регламентират възможността двата процеса да функ- ционират заедно, едновременно. Обединяват ги, на ниво съзнание, пси- хичните атоми по сродство.

Понятието химия е всеизвестно. Няма друг вид промени във веще- ствата (елементите), освен химични. Дори психичните трансмутации в края на крищата водят до химични процеси. Всичко е химия и... енергия. Частицата АЛ регистрира именно тази базова зависимост: Химия – Енер- гия и Енергия – Химия.

Алхимикът е учен, занимаващ се с процеси, които съвременната нау- ка дори не може да си постави още като ясни цели и задачи. Хипотетич- но те съществуват в нейните намерения, но методологично, да не говорим за експериментално, нямат никакви постановки. За по-голяма яснота ще уточним, че алхимиците се занимават:

Първо - с принципите на структуриране на материята; принципите на структуриране на ДНК.

Второ - с алхимичните трансмутации от физиологичен и психичен характер. Последните са етикирани често от съвременната медицина като психопатични.

Алхимията е наука за специфични трансмутации и трансформа- ции, водещи до кардинални промени в материята и съзнанието. Тези процеси се осъществяват чрез „атомите по химично” и „атомите по психично сродство”, представляващи неразривна и специфична част от атомната структура на материята.

Трябва да изясним какъв смисъл влагат колобрите в понятията Тран- смутация и Трансформация.

В речниците понятието трансмутация (лат. transmutatio) се определя като превръщане, променяне в нещо, а трансформация (лат. trаnsformo) - като преобразяване, променяне, видоизменяне.

Тази две понятия ще срещаме много често, затова изясняваме техния смисъл от гледна точка на алхимията.
Трансмутация за алхимиците означава: преструктуриране на спе- цифичен вид атоми в материята, заставящи всички атоми на тялото да преминат в ново ниво на организация, след което то вече има съвсем друг, коренно различен от първоначалния вид, структура и характер. При трансмутацията се осъществяват такива нива на преструктуриране на атомите на тялото, че то преминава от едно царство в друго. Например: кристалната структура на Рубина (AL2O3) се пренарежда по такъв начин, че от скъпоценния камък се ражда цветето Роза. От Царството на Крис- талите атомите преминават в царството на Растенията. А от клетъчната структура на Розата, чрез нов трансмутационен процес, се ражда животно- то Сърна (примерно) или: от Царството на Растенията (розата) атомите се преструктурират до атомно ниво, характерно за Царството на Животните (сърната).

Стигаме до извода, че трансмутацията е процес на пренареждане на атомната структура на телата, при който промяната е коренно различна, абсолютно нова и нямаща нищо общо с предишната си форма и функции. Трябва да запомним добре този извод, защото в неговата същност се съ- държа и крие всичко, което наричаме Алхимия.

Читателят трябва да направи необходимата разлика и между мута- ция и трансмутация. За мутация обикновено се счита процес от развитие- то, който се отклонява патологично от програмата си. Така е според еволю- ционната теория. В природата обаче чрез мутация става точно обратното на това, което еволюцията твърди. Според еврейския генетик Л. Шпентер „случайните мутации не могат да доведат до еволюция.”

Следователно имаме два вида мутационни процеси: при едните на- стъпва промяна, а при другите не настъпва промяна. Едните стават еволю- ционни, с положителен характер, а другите - с патологичен, тоест с отрица- телен характер. Алхимията не се занимава с тези прояви на отклонения от програмата за развитие, тя борави с трансмутационни процеси, които се свеждат до кардинални промени (мутации), но не като отклонения, а като скокообразни преобразования, заложени като възможност в еволюцията на царствата и видовете.

Трансформацията също е процес, осъществяван в алхимичните промени, но сведен единствено до промени само на формата, без да се пре- минава от едно царство в друго. Трансформацията е изменение на един вид структура в друг, без да се променя характера на материята.

Най-често трансформацията се извършва в определен орган или сис- тема от такива. Такава например е промяната на пола при пчелите, когато пчелата-майка умре и една от работничките развива половата си стистема, за да може да снася яйца, или при мекотелото Аплазия, което саму променя своята полова система при необходимост. Всеизвестен е процесът на тран- сформация на гъсеницата в пеперуда, където се преминава от един вид „жива душа” в друг вид, но в пределите на разновидностите само на Живо- тинското царство. Това поставя процеса по-близо до трансформирането, отколкото до транстмутацията, въпреки че и тя съществува по отношение на телата им – гъсеница и пеперуда, но е осъществена в един клас – насе- коми.

Говорим само за този вид трансформация, при който се осъществяват алхимични процеси, защото съществуват трансформации от чисто технически характер, които нямат общо с алхимията. Такива са например тран- сформациите на формите на материята при топене, замръзване, химични реакции и т.н.

В алхимията е широко известен и жадно търсен процесът за тран- сформирането на атомите на оловото в атоми на злато. Както и графитът се трансформира в диамант. В първия случай имаме пълна трансформа- ция на атомите на оловото в атоми на злато, а във втория се променя само структурата, решетката на елемента въглерод, но и двата процеса са тран- сформация, защото нямаме преминаване от едно царство в друго.

Направените пояснения показват, че при трансмутационните проце- си материята може да преминава от неживата материя, както неосведомено я наричат днес, в жива материя – живи души. Описаният по-горе пример илюстрира именно такова превръщане на материята, вследствие на пре- структурирането на атомите й. Двете понятия трансмутация и трансформация определят грани-ците на алхимичните параметри, което навежда на мисълта, че алхимията е наука за дълбоките промени, настъпващи в ДНК на атомно и податомно ниво. Въпросът е изключително важен, защото съвременната наука все още няма идея КАК и ДОКОЛКО може да се въздейства на молекулата на живота, още по-малко - какви промени може да понесе тя при определени условия. Любопитно е например да се провери, настъпват ли промени и какви, в ДНК на клетката на гъсеницата, когато тя се превърне в пеперуда?

Ако обединим двете понятия Трансмутация и Трансформация и ги приложим към спекулативно ширещата се легенда за превръщането на оловото в злато, ясно можем да си представим, че това е възможно, но едва ли е по силите на човека, дори и да е алхимик от най-висшата степен – Катар. Няма алхимик, владеещ това ниво на промените, който да снижи духовното си ниво до мераците на някои хора, пък били те царе или папи.

Трансформационен процес от най-чист вид до този момент на Земя- та е показал само Иисус Христос. Всичките разисквани от нас негови чудеса в книгата „Дванайсетте тайнства на Христос” са трансформационни процеси. Само трансформационни. В Библията има описан един процес на трансмутация и той е превръщането на Адам от „Човек от кал” в „Човек - животно” (жива душа). Осъществява го Елохимният Творец.

Според наукта Алхимия, в природата има три основни по качество вида атоми: