ЧЕТИРИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

ИЛИ ПРАКТИЧЕСКО РЪКОВОДСТВО ЗА ЛИЧНА СВОБОДА

ИЛИ ТОЛТЕКСКА КНИГА НА МЪДРОСТТА

Дон Мигел Руис

.....

Затова трябва да бъдете велик ловец, велик воин, способен да защити тези Четири Споразумения с живо­та си. От това зависи щастието ви, свободата ви, целият ви начин на живот. Целта на воина е да се издигне над този свят, да избяга от този ад и никога да не се върне. Както ни учат толтеките, наградата е да превъзмогнеш човешкото страдание и да се превърнеш във въплъщение на Бога. Това е наградата.

Наистина се налага да впрегнем всичките си сили, за да успеем да спазваме тези споразумения. Аз самият не очаквах да успея отведнъж. Много пъти съм се прова­лял, но се изправях и продължавах. Отново се провалях и отново продължавах. Не изпитвах самосъжаление. Ня­маше начин да изпитвам самосъжаление. Казвах си: „Дори и да сгреша, аз съм достатъчно силен, достатъчно умен, мога да го направя!" Изправях се и продължавах. Грешах и продължавах и всеки път ставаше все по-лесно и по-лесно. Но в началото беше много, много трудно.

Така че ако се провалите, не се осъждайте. Не доста­вяйте на своя Съдник удоволствието да ви превърне в жертва. Не, бъдете твърди със себе си. Изправете се и отново сключете споразумението. „Добре, наруших споразумението да бъда безгрешен в словото си. Ще за­почна отначало. Само днес ще спазвам Четирите Спо­разумения. Днес ще бъда безгрешен в словото си, няма да приемам нещата лично, няма да правя предположения и ще давам най-доброто, на което съм способен".

Ако нарушите някое споразумение, утре започнете отново и така всеки ден. Отначало ще ви бъде трудно, но с всеки ден ще става все по-лесно, докато в един мо­мент не откриете, че управлявате живота си чрез тези Четири Споразумения. И ще се изумите от промя­ната в живота си.

Не е необходимо да бъдете религиозни или да ходи­те на църква всеки ден. Любовта и самоуважението ви непрекъснато нарастват. Вие сте способни да го направите. Щом аз успях, вие също можете. Не се тревожете за бъдещето; съсредоточете вниманието си вър­ху настоящето и живейте в него. Изживявайте всеки един ден. Винаги правете най-доброто, на което сте способни, за да спазвате тези споразумения и скоро ще ви бъде съвсем лесно. Днес вие поставяте началото на нов сън.

 

 

ТОЛТЕКСКИЯТ ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

 

Прекратяване на старите споразумения

 

ВСИЧКИ ГОВОРЯТ ЗА СВОБОДА. По целия свят различни народи, различни раси, различни държави се борят за свобода. Но какво е свободата? В Америка казваме, че живеем в свободна страна. Но наистина ли сме свободни? Свободни ли сме да бъдем такива, каквито сме? Отговорът е - не, не сме свободни. Истинската свобода е свързана с човешкия дух - това е свободата да бъдем такива, каквито сме.

Кой ни пречи да бъдем свободни? Обвиняваме правителството, времето, родителите си, религията, Бог. Кой наистина ни пречи да бъдем свободни? Сами си пре­чим. Какво всъщност означава да бъдеш свободен? Понякога се женим и казваме, че сме загубили свободата си, после се развеждаме и пак не сме свободни. Какво ни пре­чи? Защо не можем да бъдем самите себе си?

Пазим стари спомени за времето, когато сме били свободни и това ни е харесвало, но сме забравили какво наистина означава свобода.

Когато видим дете на две, три или може би четири години, откриваме свободно човешко същество. Защо това същество е свободно? Защото прави, каквото иска. То е напълно диво. Точно като все още неопитомено цвете, дърво или животно - диво! И ако наблюда­ваме двегодишни дечица, забелязваме, че през повечето време те са широко усмихнати и се забавляват. Те изс­ледват света. Не се боят да играят. Страхуват се, ко­гато се наранят, когато са гладни, когато някоя от потребностите им не е удовлетворена, но не се тревожат за миналото, не се вълнуват от бъдещето и жи­веят само в настоящето.

Малките деца не се боят да изразяват чувствата си. Те са толкова любящи, че ако срещнат любов, разтапят се в нея. Изобщо не се боят да обичат. Това е описанието на нормално човешко същество. Като деца ние не се боим от бъдещето, нито се срамуваме от миналото. Нормалната ни човешка наклонност е да се радваме на живота, да играем, да изследваме, да бъдем щастливи и да обичаме.

Но какво се е случило с порасналия човек? Защо сме толкова различни? Защо не сме диви? От позицията на жертвата можем да кажем, че ни се е случило нещо тъжно, а от позицията на воина можем да кажем, че случилото се с нас е нормално. А се е случило това, че кодексът, строгият Съдник и жертвата управляват жи­вота ни. Вече не сме свободни, защото Съдник, жер­твата и мирогледът ни не ни позволяват да бъдем са­мите себе си. След като умовете ни са програмирани с целия този боклук, ние вече не сме щастливи.

Предаването на знанията от човек на човек, от поколение на поколение е съвсем нормално в човешкото общество. Не трябва да обвинявате родителите си, че са ви научили да бъдете като тях. На какво биха могли да ви научат, освен на онова, което знаят? Направили са, каквото са могли, и, ако са злоупотребявали с вас, това е следствие на собственото им опитомяване, на собствените им страхове, на собствените им убеждения. Не са имали контрол над начина, по който са били програмирани, така че не са можели да се държат раз­лично.

Не трябва да вините родителите си или някой друг, който е злоупотребявал с вас, включително себе си. Но е време да сложите край на злоупотребата. Време е да се освободите от тиранията на Съдника, като проме­ните основата на собствените си споразумения. Време е да се освободите от ролята на жертва.

Истинското би аз все още е малко дете, което нико­га не е пораснало. Понякога това малко дете излиза ная­ве - когато се забавлявате или играете, когато се чув­ствате щастливи, когато рисувате, пишете поезия, свирите на пиано или изразявате същността си по някакъв начин. Това са най-щастливите моменти в живо­та ви - когато истинското ви аз излиза наяве, когато не се интересувате от миналото и не се тревожите за бъдещето. Вие сте като дете.

Но има нещо, което променя всичко това: наричаме го задължения. Съдникът казва: „Чакай малко, ти имаш задължения, трябва да ги изпълниш, трябва да рабо­тиш, да ходиш на училище, да си изкарваш прехраната". Всички тези задължения ни напомнят за себе си. Лице­то ни се променя и отново става сериозно. Ако наблю­давате децата, когато играят на възрастни, ще види­те как личицата им се променят. „Ще се направя на ад­вокат" и личицето веднага се променя; появява се лице­то на възрастен. Отиваме в съда и виждаме именно това лице - и това сме ние. Все още сме деца, но сме за­губили свободата си.

Свободата, която търсим, е свободата да бъдем са­мите себе си, да изразим същността си. Но ако се вгле­даме в живота си, ще забележим, че през повечето бреме се стараем да угодим на другите, за да бъдем прие­ти, вместо да живеем живота си така, че да ни е при­ятно. Ето какво се е случило със свободата ни. И виждаме, че в нашето общество и във всички общества по света на всеки хиляда души деветстотин деветдесет и девет са напълно опитомени.

Най-лошото е, че повечето от нас дори не си дават сметка, че не са свободни. Нещо в нас ни нашепва, че не сме свободни, но не разбираме какво е и защо не сме сво­бодни.

Повечето хора никога не откриват, че Съдникът и жертвата управляват умовете им и следователно ня­мат шанса да бъдат свободни. Първата стъпка към лич­ната свобода е осъзнаването. За да се освободим, тряб­ва да осъзнаем, че не сме свободни. Трябва да видим проблема, за да го решим.

Осъзнаването на проблема винаги е първата стъпка, защото без това нищо не може да се промени. Ако не си давате сметка, че умът ви е пълен с рани и емоционал­на отрова, няма да започнете да почиствате и лекува­те тези рани и ще продължите да страдате.

Няма причина да страдате. Ако го осъзнаете, можете да се разбунтувате и да заявите: „Стига!" Можете да потърсите начин да излекувате и да преобразите вашия личен сън. Сънят на планетата е само сън. Той дори не е реален. Ако влезете в съня и започнете да поставяте под въпрос убежденията си, ще откриете, че повечето от представите, наранили ума ви, дори не са верни. Ще откриете, че през всичките тези години сте страдали без причина. Защо? Защото заложената в ума ви система от вярвания е основана на лъжи.

Затова е важно да станете господари на съня си; затова толтеките са станали майстори на сънуването. Животът ви е проява на съня ви; той е изкуство. И вие можете да промените живота си винаги, когато сънят не ви харесва. Майсторите на сънуването създават шедьовър от живота; те контролират съня чрез взимане­то на решения. Всяко нещо си има последствия и майс­торът на сънуването съзнава това.

Да бъдеш толтек е начин на живот. Това е начин на живот, в който няма водачи и последователи, имаш своя собствена истина и живееш според нея. Толтекът става мъдър, става див, става отново свободен.

Има три умения, които превръщат човека в тол­тек. Първото е Умението да съзнаваш. Това означава да съзнаваш кой си всъщност с всичките потенциални възможности. Второто е Умението на преобразяването -как да се промениш, да се освободиш от опитомяване­то. Третото е Умението на намерението. Според толтеките намерението е онази част от живота, която прави трансформирането на енергията възможно; това е онова живо същество, което сякаш обхваща ця­лата енергия, ши онова, което наричаме „Бог". Намере­нието е самият живот; то е безусловна любов. Умение­то на намерението следователно е Умение да обичаш.

Когато говорим за пътя на толтеките към свобода­та, откриваме, че те разполагат с цялостен план за ос­вобождаване от опитомяването. Сравняват Съдника, Жертвата и системата от вярвания с паразит, про­никнал в човешкия ум. Според толтеките всеки опито­мен човек е болен. Болен е, защото паразитът контро­лира ума и мозъка. Храната на този паразит са негатив­ните емоции, произтичащи от страха.

Ако разгледаме дефиницията за паразит, ще видим, че паразитът е живо същество, което живее за сметка на други живи същества. Той изсмуква енергията им, без да даде нещо полезно 6 замяна, и малко по малко отслабва гостоприемника си. Съдникът, жертвата и систе­мата от вярвания отговарят на това описание. Заедно те представляват живо същество, съставено от пси­хическа или емоционална енергия и тази енергия е жива. Разбира се, тази енергия не е материална, но и емоции­те не са материални. Сънищата ни също не са матери­ални, но знаем, че съществуват.

Една от функциите на мозъка е да трансформира ма­териалната енергия в емоционална. Нашият мозък е фабрика за емоции. А казахме, че основната функция на ума е да сънува. Толтеките вярват, че паразитът - Съдникът, жертвата и системата от вярвания - има контрол над ума; той контролира личния би сън. Паразитът сънува чрез ума ви и живее чрез тялото ви. Оцелява благодарение на произтичащите от страха емо­ции и процъфтява от нещастието и страданието.

Свободата, която търсим, е да използваме ума и тя­лото си, да живеем собствения си живот, вместо живо­та на убежденията си. Когато открием, че умът се кон­тролира от Съдника и жертвата, а истинското ни „аз" е притиснато в ъгъла, имаме две възможности. Едната е да продължим да живеем по същия начин, да се подчи­ним на Съдника и на жертвата, да останем в съня на планетата. Втората възможност е да правим, каквото правим като деца, когато родителите се опитват да ни опитомят. Можем да се разбунтуваме и да заявим „Не!" Можем да обявим война на паразита, на Съдника и на жертвата, война за независимост, война за правото да използваме собствения си ум и собствения си мозък.

Затова във всички шамански традиции на Америка -от Канада до Аржентина - хората наричат себе си вои­ни, защото воюват срещу паразита в ума си. Това е истинският смисъл на воина. Воинът е човек, който въс­тава срещу нашествието на паразита. Воинът въста­ва и обявява война. Но той не винаги печели войната; може да спечелим, може и да загубим, но винаги правим най-доброто, на което сме способни и поне имаме шан­са отново да бъдем свободни. Избирането на този път най-малкото ни дава достойнството на бунта и не ни позволява да бъдем безпомощни жертви на капризните си емоции или на отровните емоции на другите. Дори да бъдем победени от врага - паразита, няма да бъдем сред жертвите, които се предават без борба.

В най-добрия случай това да бъдеш воин, дава възможността да се издигнеш над съня на планетата и да промениш личния си сън в сън, който наричаме рай. Също като адът, раят е място, което съществува в ума ни - място на радост, място, където сме щастли­ви, където сме свободни да обичаме и да бъдем самите себе си. Можем да постигнем рая и приживе; не е необ­ходимо да чакаме да умрем. Бог винаги присъства и цар­ството небесно е навсякъде, но първо трябва да имаме очите и ушите да видим и да чуем истината. Трябва да се освободим от паразита.

Паразитът може да се сравни с хилядоглаво чудови­ще. Всяка глава е един от страховете ни. Ако искаме да бъдем свободни, трябва да унищожим паразита. Едно от решенията е да атакуваме всяка глава поотделно, тоест да се изправяме пред страховете си един по един. Процесът е бавен, но резултатен. След всеки по­беден страх ставаме малко по-свободни.

Вторият подход е да престанем да храним парази­та. Ако не му даваме никаква храна, той ще умре от гладна смърт. За да го направим, трябва да съумеем да контролираме чувствата си, да се въздържаме от подхранването на произтичащите от страха емоции. Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи. Трудно е, защото Съдникьт и жертвата контролират ума ни.

Третото решение се нарича посвещават на мърт­вите. Посвещаването на мъртвите присъства в много традиции и езотерични школи по целия свят. Откриваме го в Египет, Индия, Гърция и Америка. Това е симво­лична смърт, която убива паразита, без да наранява физическото ни тяло. Когато „умрем" символично, парази­тът трябва да умре. Това решение е по-бързо от пър­вите две, но е дори още по-трудно осъществимо. Необ­ходима ни е голяма смелост, за да се изправим пред анге­ла на смъртта. Трябва да бъдем много силни.

Нека разгледаме по-подробно всяко от тези решения.

 

 

ИЗКУСТВОТО НА ПРЕОБРАЗЯВАНЕТО:

СЪНЯТ НА ВТОРОТО ВНИМАНИЕ

 

Научихме, че сънят, който живеем в момента, е плод на външния сън, призовал вниманието ни и формирал всичките ни убеждения. Процесът на опитомяване може да се нарече сън на първото внимание, защото това е първият начин, по който вниманието ви е из­ползвано за създаването на първия сън за живота ви.

Единият начин да промените убежденията си е да съсредоточите вниманието си върху всички досегашни споразумения и убеждения и да ги промените. Тогава вие използвате вниманието си за втори път, създавайки съня на второто внимание или новия сън.

Разликата е, че вече не сте невинни. Когато сте били дете, не е било така; не сте имали избор. Но вече не сте дете. Сега от вас зависи избора в какво ще вяр­вате и в какво - не. Можете да изберете да вярвате в каквото и да било, включително и в себе си.

Първата стъпка е да си дадете сметка за мъглата в главата си. Трябва да осъзнаете, че през цялото време сънувате. Само тогава ще имате възможността да пре­образите съня си. Ако съзнавате, че цялата драма на жи­вота ви е плод на вашите убеждения, а те не са реални, тогава ще можете да започнете да ги променяте. Но за да промените наистина убежденията си, трябва да със­редоточите вниманието си върху онова, което искате да промените. Трябва да знаете кои споразумения жела­ете да промените, за да успеете да го направите.

Така че следващата стъпка е да развиете съзнание за всички почиващи върху страха, ограничаващи ви убеж­дения, които ви правят нещастни. Правите равносметка на всичко, в което вярвате, на всичките си спо­разумения и така поставяте началото на преобразяването. Толтеките са нарекли този процес Изкуство на преобразяването и той наистина е цяло изкуство. Ще овладеете Изкуството на преобразяването, като про­мените почиващите върху страха споразумения, които ви карат да страдате, и като препрограмирате ума си по свой начин. Един от методите за това е да проучи­те и възприемете алтернативни убеждения - Четири­те Споразумения, например.

Решението за възприемане на Четирите Споразуме­ние означава да обявите война на паразита, за да си вър­нете свободата. Четирите Споразумения ви дават възможността да сложите край на емоционалната болка, за да можете да се радвате на живота и да положите началото на нов сън. От вас зависи да проучите възможностите на своя сън, ако желаете. Четирите Спо­разумения са създадени, за да ви помогнат в Изкуство­то на преобразяването, да ви помогнат да прекратите ограничаващите ви споразумения, да придобиете пове­че лична сила и така да станете по-силни. Колкото по-силни ставате, толкова повече споразумения можете да прекратите, докато не достигнете до сърцевината на всички тези споразумения.

Аз наричам достигането до сърцевината на тези споразумения оттегляне в пустинята. Когато се от­теглите в пустинята, вие се изправяте лице в лице със своите демони. След като се върнете оттам, всички демони се превръщат в ангели.

Спазването на четирите нови споразумения е постъпка на силата. Развалянето на тегнещата над ума ви черна магия изисква голяма лична сила. Всеки път, когато прекратите някое споразумение, силата ви ще се увеличи. Започнете с прекратяването на маловажните споразумения, за които се изисква по-малко сила. Така личната ви сила постепенно ще нараства, докато стиг­нете до момента, в който ще се изправите срещу голе­мите демони в ума си.

Например, малкото момиченце, на което са казали да не пее, сега е двадесетгодишна девойка, но продължава да не пее. Единият начин да се освободи от убеждението, че няма хубав глас, е да каже: „Добре, ще се опитам да пея, дори и да не пея хубаво". После може да си пред­стави, че някой й ръкопляска и й казва: „О! Беше чудес­но". Така споразумението ще се разклати, но ще продължи да съществува. Но сега тя ще бъде малко по-силна и ще има смелостта да пробва отново и отново, докато накрая прекрати споразумението.

Това е единият начин за измъкване от съня за ада. Но ще ви се наложи да заменяте всяко предизвикващо стра­дание споразумение с такова, което ви прави щастли­ви. Това ще попречи на старото споразумение да се по­яви отново. Ако поставите на мястото му ново спора­зумение, старото ще си отиде завинаги.

В ума има много дълбоко вкоренени убеждения, кои­то правят този процес привидно безнадежден. Налага се да действате стъпка по стъпка и да бъдете търпеливи със себе си, защото процесът е бавен. Настоя­щият ви начин на живот е плод на дългогодишно опи­томяване. Не може да очаквате да се преборите с опитомяването за един ден. Прекратяването на споразумения е много трудно начинание, защото ние влагаме силата на словото си (която е силата на нашата воля) във всяко сключено споразумение.

Затова за променянето на споразуменията ни е не­обходима същата сила. Няма да успеем да ги променим с по-малко сила от онази, която сме използвали за сключването им, а почти цялата ни лична сила отива за спаз­ването на споразуменията ни със себе си. Така е, защо­то нашите споразумения приличат на наркомания. Пристрастени сме към начина си на живот. Пристрас­тени сме към гнева, ревността и самосъжалението. Пристрастени сме към своите убеждения, които ни нашепват: „Не съм достатъчно добър, не съм достатъч­но умен. Защо въобще да опитвам? Другите ще успеят, защото са по-добри от мен".

Всички тези стари споразумения, управляващи съня ни за живота, са плод на постоянно повторение. Следователно, за да възприемем Четирите Споразумения, също трябва да прибегнем до повторението. Само като практикувате новите споразумения в живота си най-доброто, на което сте способни, ще стане още по-добро. Повторението прави майстора.

 

 

ДИСЦИПЛИНАТА НА ВОИНА:

КОНТРОЛИРАНЕ НА СОБСТВЕНОТО ПОВЕДЕНИЕ

 

Представете си, че една сутрин се събуждате, преиз­пълнени с ентусиазъм. Чувствате се добре. Щастливи сте и имате достатъчно енергия за през деня. После на закуска се скарвате сериозно с партньора си и емоции­те ви заливат като вълна. Вбесявате се и гневът изсмуква голяма част от личната ви сила. След скандала се чувствате пресушени и искате само да се махнете и да се наплачете. Всъщност, чувствате се толкова уморе­ни, че отивате в стаята си, рухвате в леглото и се опитвате да се възстановите. Прекарвате деня, отда­дени на емоциите си. Нямате енергия за каквото и да било и ви се иска да избягате от всичко.

Всеки ден ние се събуждаме с определено количество умствена, емоционална и физическа енергия, която из­разходваме през деня. Ако позволим на емоциите ни да изчерпат нашата енергия, не ни остава нищо, за да про­меним живота си или да даваме на другите.

Представата ви за света зависи от емоциите, кои­то изпитвате. Когато сте ядосани, всичко наоколо е лошо, нищо не е хубаво. Обвинявате всичко, включително времето, независимо дали вали или е слънчево -нищо не може да ви зарадва. Когато сте тъжни, всичко наоколо е тъжно и ви кара да плачете. Гледате дърве­тата и ви става тъжно; гледате дъжда и всичко ви се струва тъжно. Може би се чувствате уязвими и изпитвате необходимостта да се защитите, защото не зна­ете в кой момент някой ще ви нападне. Не вярвате на никого и на нищо около себе си. Така е, защото виждате света през очите на страха!

Представете си, че човешкият ум е като кожата ви. Ако докоснете здрава кожа, изживяването е стра­хотно. Кожата ви е направена за възприятия и усещане­то за допир е прекрасно. Сега си представете, че има­те рана и кожата е порязана и инфектирана. Ако докос­нете инфектираната кожа, ще ви заболи, така че вие се опитвате да я покриете и защитите. Докосването няма да е приятно, защото боли.

Сега си представете, че всички хора страдат от това кожно заболяване. Не могат да се докосват, защо­то боли. Всички имат рани по кожата си, затова инфекцията изглежда нормална, болката също се смята за нормална; вярваме, че така трябва да бъде.

Можете ли да си представите как щяхме да се дър­жим един към друг, ако всички хора по света страдаха от това кожно заболяване? Разбира се, едва ли дори бих­ме се прегръщали, защото би било твърде болезнено. Така че щеше да се наложи да спазваме голяма дистан­ция.

Човешкият ум е точно като описаното кожно забо­ляване. Всеки човек притежава емоционално тяло, цяло­то покрито с инфектирани рани. Всяка рана е инфектирана с емоционална отрова - отровата на всички емоции, които ни карат да страдаме - омраза, гняв, за­вист, тъга. Несправедливата постъпка отваря в ума рана и ние реагираме с емоционална отрова заради представите и убежденията ни за несправедливост и страх. Поради процеса на опитомяване умът е толкова наранен и преизпълнен с отрова, че всички описват на­ранения ум като нещо нормално. Това се смята за естествено, но мога да ви уверя, че не е така.

Сънят на планетата е изкривен и хората са умстве­но болни от болестта, наречена страх. Симптомите са всички емоции, предизвикващи страдание: гняв, ом­раза, тъга, завист и предателство. Когато страхът е прекалено силен, състоянието на разсъждаващия ум се влошава и ние наричаме това умствено заболяване. Ненормалното поведение се появява, когато умът е тол­кова уплашен, а раните - толкова болезнени, че се нала­га да прекратиш връзката с външния свят.

Ако приемем умственото си състояние като бо­лест, откриваме, че има лек. Не е необходимо да стра­даме повече. Първата стъпка е истината да отвори емоционалните рани, да извлече отровата и да излеку­ва раните напълно. Как става това? Трябва да простим на хората, които са ни наранили - не защото заслужа­ват прошка, а защото обичаме себе си толкова много, че не желаем да продължаваме да плащаме за несправед­ливостта.

Прошката е единственият лек. Можем да изберем да простим, защото изпитваме състрадание към себе си. Можем да се освободим от обидата и да заявим: "Сти­га! Няма повече да бъда строгия Съдник, който върви срещу самия мен. Няма повече да се оскърбявам и измъчвам. Няма повече да бъда жертвата".

Първо трябва да простим на родителите си, на бра­тята си, на сестрите си, на приятелите си и на Бог. След като простите на Бог, най-сетне можете да прос­тите и на себе си. Когато го направите, ще престане­те да се самоотхвърляте. Ще започнете да се приема­те и любовта ви към самия себе си ще стане толкова силна, че накрая ще се приемете такъв, какъвто сте. Така се появява свободният човек. Ключът е прошката.

Ще разберете, че сте простили на някого, когато престанете да реагирате емоционално при срещата с него. Ще чувате името му и ще запазвате спокойствие. Когато някой докосне старата рана и вече не изпитвате болка, ще знаете, че сте простили истински.

Истината е като скалпел. Тя причинява болка, защо­то отваря всички покрити с лъжи емоционални рани, за да можем да се излекуваме. Тези лъжи наричаме система на отричане. Хубаво е, че имаме тази система, защото тя ни позволява да покрием раните си и да продължим да функционираме. Но след като вече нямаме рани или отрова, не е необходимо да лъжем. Системата на отри­чане не ни е необходима, защото здравият ум, също като здравата кожа, може да бъде докоснат, без да се появи болка. Когато умът е чист, докосването е при­ятно.

Проблемът при повечето хора е, че са загубили кон­трол над емоциите си. Не човекът контролира емо­циите си, а емоциите контролират поведението му. Когато загубим контрол, изричаме думи, които не искаме да изречем, и правим неща, които не желаем да нап­равим. Затова е толкова важно да бъдем безгрешни в словото си и да се превърнем във воини на духа. Трябва да се научим да контролираме емоциите си, за да имаме достатъчно лична сила, чрез която да променим почи­ващите върху страха споразумения, да избягаме от ада и да създадем свой собствен личен рай.

Как да станем воини? Чертите на воина са почти еднакви по целия свят. Воинът притежава съзнание. Това е много важно. Ние съзнаваме, че сме във война и тази война в нашия ум изисква дисциплина. Не дисциплината на войник, а дисциплината на воин. Не дисциплината да изпълняваме команди отвън - какво да правим и какво не - а дисциплината да бъдем самите себе си, независи­мо от всичко.

Воинът притежава контрол. Не контрол над други­те хора, а контрол над собствените си емоции, конт­рол над собственото си Аз. Ние потискаме емоциите си не когато притежаваме контрол, а когато го загу­бим. Съществената разлика между воина и жертвата е, че жертвата потиска, а воинът въздържа, жертвите потискат, защото се боят да покажат емоциите си, боят се да кажат онова, което желаят да кажат. Въздържането е различно от потискането. Да се въздържаш означава да задържиш емоциите си и да ги изразиш в подходящия момент, нито по-рано, нито по-късно. Затова воините са безупречни. Те притежават пълен контрол над чувствата си, а следователно и над пове­дението си.

 

 

ПОСВЕЩАВАНЕ НА МЪРТВИТЕ:

ДА ПРЕГЪРНЕМ АНГЕЛА НА СМЪРТТА

 

Последният метод за постигане на лична свобода е да се подготвим за посвещаването на мъртвите, да прие­мем смъртта за свой учител. Защото ангелът на смъртта може да ни научи как да бъдем истински живи. Даваме си сметка, че може да умрем всеки миг; живи сме само в настоящия момент. Ние наистина не знаем дали няма да умрем утре. Кой може да каже със сигурност? Смятаме, че разполагаме с много години живот. Но така ли е?

Ако отидем в болницата и лекарят ни каже, че ни остава една седмица, какво ще направим? Както вече казахме, имаме две възможности. Едната е да страда­ме, защото ще умрем, да се оплакваме на всички: „Гор­кият аз, ще умра", и да направим истинска трагедия. Другата възможност е да използваме всеки миг, за да бъдем щастливи и да правим онова, което наистина ни е приятно. Ако ни остава само една седмица, нека се порадваме на живота. Нека бъдем живи. Можем да кажем: „Ще бъда самия себе си. Вече няма да се старая да угаждам на другите. Няма да се интересувам какво мислят за мен. Какво ме засяга мнението на другите, след като ще умра след една седмица? Ще бъда самия себе си".

Ангелът на смъртта може да ни научи да изживяваме всеки ден така, сякаш е последният в живота ни, ся­каш няма да има утре. Можем да започваме всеки ден с думите: „Буден съм, виждам слънцето. Ще благодаря на слънцето и на всичко и всички, защото съм още жив. Още един ден, в който да бъда себе си".

Така трябва да приемаме живота, на това ме научи ангелът на смъртта - да бъда напълно отворен, да зная, че няма от какво да се боя. И, разбира се, показвам на любимите си хора своята обич, защото това може да е последният ден, в който мога да ви кажа колко ви обичам. Не зная дали ще ви видя пак, затова не желая да се караме.

Ами ако се скараме жестоко и аз ви изпратя цялата си емоционална отрова, а вие утре умрете? Олеле! Мили Боже, Съдникът добре ще ме нареди и аз ще се чувст­вам виновен за всичко казано. Ще изпитвам вина и че не съм ви казал колко ви обичам. Любовта, която ме прави щастлив, е любовта, която мога да споделя с вас. Защо трябва да отричам, че ви обичам? Няма значение дали вие отвръщате на чувствата ми. Може утре да умра, вие също. Онова, което ме прави щастлив сега, е да ви покажа колко много ви обичам.

Можете да живеете по този начин. Така се подгот­вяте за посвещаването на мъртвите. А при посвещава­нето на мъртвите ще се случи следното: старият сън в ума би ще умре завинаги. Да, ще си спомняте за парази­та - за Съдника, за жертвата и за предишните си убеждения - но паразитът ще е мъртъв.

Ето какво ще умре при посвещаването на мъртвите - паразитът. Не е лесно да се решиш на посвещаването на мъртвите, защото Съдникът и жертвата ще се съпротивляват с всички сили. Ще ни се струва, че ние ще умрем, и ще се боим от тази смърт.

Когато живеем в съня на планетата, все едно вече сме мъртви. Но който оцелее след посвещаването на мъртвите, получава най-прекрасния дар: възкресение. Да възкръснем означава да се изправим из мъртвите, да бъдем живи, отново да бъдем самите себе си. Да възкръснеш означава да бъдеш като дете - да бъдеш див и свободен. Но с известна разлика. Разликата е, че свобо­дата е съпроводена от мъдрост, а не от невинност. Способни сме да се отърсим от опитомяването, да станем отново свободни и да излекуваме умовете си. Предаваме се на ангела на смъртта, знаейки, че парази­тът ще умре, а ние ще продължим за живеем със здрав ум и съвършен разум. Тогава ще сме свободни да използ­ваме собствения си ум и да управляваме собствения си живот.

Ето защо толтеките смятат, че ангелът на смърт­та е наш учител. Той идва при нас и казва: „Разбираш, че всичко, което съществува, е мое, не твое. Къщата ти, партньорът ти, децата ти, колата ти, кариерата ти, парите ти - всичко е мое и мога да си го взема винаги, когато пожелая, но засега можеш да го използваш".

Ако приемем ангела на смъртта, ще бъдем вечно и винаги щастливи. Защо? Защото той премахва минало­то, за да позволи на живота да продължи. От всеки ми­нал момент ангелът на смъртта взима мъртвата част и ние продължаваме да живеем в настоящето. Парази­тът иска да носим миналото със себе си и затова е толкова тежко да бъдеш жив. Нима можем да се радваме на настоящето, когато се опитваме да живеем в минало­то? Защо да носим товара му, когато мечтаем за бъдещето? Кога ще живеем в настоящето? Това ни учи да правим ангелът на смъртта.

 

 

НОВИЯТ СЪН

 

Рай на земята

 

ИСКАМ ЗА ЗАБРАВИТЕ ВСИЧКО, което сте научили в живота си. Това е началото на ново разбиране, на нов сън.

Сънят, в който живеете, е ваше творение. Това е вашата представа за реалността и вие можете да я промените във всеки момент. Способни сте да създаде­те ад, способни сте да създадете и рай. Защо да не сънувате различен сън? Защо да не използвате ума си, въображението си и емоциите си, за да сънувате рая?

Използвайте въображението си и ще се случи нещо необикновено. Представете си, че сте способни да ви­дите света с други очи - такъв, какъвто поискате. Все­ки път, когато отворите очи, виждате света по разли­чен начин.

Сега затворете очи и после ги отворете и поглед­нете.

Ще видите как любовта се излъчва от дърветата, от небето, от светлината. Ще видите любовта във всичко наоколо. Това е състоянието на блаженство. Ще виждате любовта във всичко, включително в себе си и в другите хора. Дори когато околните са тъжни или сърдити, зад тези чувства отново ще откриете любов.

Като използвате въображението и новия си начин на възприятие, искам да видите как живеете нов жи­вот, нов сън, живот, в който не ви е необходимо да оправдавате съществуванието си и сте свободни да бъде­те самите себе си.

Представете си, че ви е позволено да бъдете щаст­ливи и наистина да се наслаждавате на живота. Няма ги конфликтите със самите вас и с другите.

Представете си, че живеете без страх да изразите мечтите си. Знаете какво искате, какво - не и кога го искате. Свободни сте да промените живота си така, както желаете. Не се боите да помолите за желаното, да кажете „да" или „не" на всеки и на всичко.

Представете си, че живеете без страха да би съдят. Поведението ви вече не се ръководи от онова, което околните могат да си помислят за вас. Не се чувствате отговорни за мнението на другите. Не изпитвате нужда да контролирате никого и никой не контролира вас.

Представете си, че живеете, без да съдите други­те. Лесно прощавате и сте се освободили от предиш­ната критичност. Не изпитвате необходимост да бъ­дете прави, нито да изкарвате другите виновни. Уважавате себе си и всички останали и те също ви уважават.

Представете си, че живеете без страха да обичате и да бъдете обичани. Вече не се боите да бъдете от­хвърлени и не изпитвате нуждата да бъдете приети. Можете да кажете „Обичам те", без да се срамувате или оправдавате. Можете да вървите по земята с напъл­но открито сърце, без да се боите, че ще ви наранят.

Представете си, че живеете без страха да поемате рискове и да изследвате живота. Не се боите, че ще за­губите нещо. Не се боите да живеете в този свят и не се страхувате от смъртта.

Представете си, че се обичате такива, каквито сте. Обичате тялото си, каквото е, и емоциите си,каквито са. Знаете, че сте съвършени.

Причината да ви моля да си представите тези неща е, че всички те са напълно възможни! Можете да живее­те в състояние на блаженство, на благодат, в съня за рая. Но за да заживеете в този сън, трябва първо да го разберете.

Само любовта може да би донесе това състояние на блаженство. Да изпитваш блаженство е като да бъдеш влюбен. Да бъдеш влюбен е като да изпитваш блаженс­тво. Летиш в облаците. Където и да отидеш, виждаш любов. Наистина можете да живеете така всеки миг. Възможно е, защото други са го правили, а те не са по-различни от вас. Животът им е блаженство, защото са променили споразуменията си и сънуват различен сън.

Щом изпитате блаженството, то ще ви хареса. Ще разберете, че земният рай е истински - че раят действително съществува. Когато осъзнаете, че раят съществува, че е възможно да останете там, от вас зависи да положите усилието да го направите. Преди две хиляди години Иисус е разказал за царството небесно, за царството на любовта, но почти никой не е бил готов да го чуе. Казвали са: „За какво говориш? Сърцето ми е празно, не чувствам любовта, за която говориш; не усещам покоя, който ти притежаваш". Не трябва и вие да правите това. Просто си представете, че неговото послание за любовта е възможно и ще откриете, че е ваше.

Светът наистина е красиво място. Животът може да бъде много лесен, когато се ръководи от любовта. Нищо не ви пречи да бъдете любящи през цялото вре­ме. Изборът е ваш. Дори да нямате причина, обичайте - защото любовта ви прави щастливи, Любовта в действие носи само щастие. Любовта ще ви донесе вътрешен покой. Тя ще промени представата ви за всичко.

Можете да видите всичко през очите на любовта. Можете да осъзнаете, че любовта е навсякъде около вас. Когато живеете по този начин, в ума ви вече няма мъгла. Митоте е излязло в постоянна ваканция. Това търсят хората от векове. От хиляди години търсим щастието - изгубения рай. Хората са работили упори­то, за да стигнат до този момент и това е част от еволюцията на ума. Това е бъдещето на човечеството.

Този начин на живот е възможен и е в ръцете ви. Мойсей го нарича Обетована земя, Буда го нарича Нирвана, Иисус го нарича Рай, а толтеките - Нов Сън. За сьжаление, вие сте объркани от съня на планетата. Всичките ви убеждения и споразумения са там, в мъглата. Усещате присъствието на паразита и вярвате, че това сте вие. Ето защо ви е трудно да се освободите - да прогоните паразита и да отворите място за лю­бовта. Вие сте привързани към Съдника, привързани сте кьм жертвата. Страданието ви носи усещане за сигурност, защото го познавате много добре.

Но наистина не е необходимо да страдате. Единст­вената причина за страданието е, че сте го избрали. Ако се вгледате в живота си, ще откриете много изви­нения за страданието, но никое от тях не е достатъч­но добро. Същото важи за щастието. Единствената причина да сте щастливи е, че сте избрали да бъдете щастливи. Щастието е избор, също както страдание­то.

Може би не сме в състояние да избягаме от съдбата на човек, но имаме избор: да страдаме от съдбата си или да й се наслаждаваме. Да страдаме или да обичаме и да бъдем щастливи. Да живеем в ада или да се потопим в рая. Аз избрах рая. А Вие?

 

 

МОЛИТВИ

 

ЗАТВОРЕТЕ ЗА МИГ ОЧИ, ОТВОРЕТЕ СЪРЦЕТО СИ и почувствайте избликващата от него любов.

Искам в ума и в сърцето си да се присъедините към думите ми и да усетите силната връзка на любовта. За­едно ще изречем една свята молитва, за да почувстваме съюза с нашия Създател.

Съсредоточете вниманието си върху дробовете, сякаш само те съществуват. Изживейте насладата, когато се разширяват, за да удовлетворят най-силната потребност на човешкото тяло - дишането.

Поемете дълбоко въздух и почувствайте как той из­пълва дробовете ви. Осъзнайте, че въздухът е любов. Забележете свързаността между въздуха и дробовете, свързаност чрез любовта. Изпълвайте дробовете си с въздух, докато тялото не пожелае да се освободи от него. Тогава издишайте и отново почувствайте насла­дата. Защото удовлетворяването на всяка телесна потребност ни носи наслада. Дишането ни носи огром­на наслада. Дори само то е достатъчно, за да бъдем ви­наги щастливи, да се наслаждаваме на живота. Да бъдем живи е достатъчно. Почувствайте насладата да сте живи, насладата да изпитвате любов...

 

МОЛИТВА ЗА СВОБОДА

 

Създателю на вселената, днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знаем, че истинското ти име е Любов, че за да общуваме с теб означава да споделим твоите вибрации, твоята често­та, защото ти си единственото, което съществува във вселената.

Помогни ни днес да бъдем като теб, да обичаме живо­та, да бъдем живот, да бъдем любов. Помогни ни да оби­чаме като теб, безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдим. Помогни ни да обичаме и да приемаме себе си, без да се съдим, защото когато се съдим, ние се нами­раме за виновни и изпитваме нужда да бъдем наказани.

Помогни ни да обичаме безусловно всяко твое тво­рение, особено другите хора, особено близките си -всичките си роднини и хората, които така се стараем да обичаме. Защото когато ги отхвърляме, ние отхвър­ляме себе си, а когато отхвърляме себе си, ние отхвър­ляме Теб.

Помогни ни да обичаме другите такива, каквито са, безусловно. Помогни ни да ги приемаме такива, каквито са, без да ги съдим, защото когато ги съдим, ние ги на­мираме за виновни, обвиняваме ги и изпитваме необхо­димост да ги накажем.

Днес изчисти сърцата ни от цялата емоционална отрова, освободи умовете ни от критичността, за да живеем в пълен покой и в съвършена любов.

Днес е специален ден. Днес ние отново отваряме сър­цата си за любовта, за да можем да си кажем един на друг: „Обичам те", без никакъв страх и от сърце. Днес ние ти се принасяме в дар. Ела при нас, използвай гласовете ни, използвай очите ни, използвай ръцете ни и сърцата ни, за да осъществим съюз на любовта с всеки. Създателю, помогни ни днес да бъдем като теб. Благо­дарим ти за всичко, което получаваме днес, особено за свободата да бъдем самите себе си. Амин.

 

 

МОЛИТВА ЗА ЛЮБОВ

 

Ще споделим един красив сън - сън, който няма да искате да свършва. В този сън денят е красив, топъл и слън­чев. Чувате птичките, вятъра и малка рекичка. Върби­те към нея. На брега й един старец медитира и вие виждате как от главата му струи красива разноцветна светлина. Опитвате се да не му пречите, но той усеща присъствието ви и отваря очи. Очите му са пълни с любов и се усмихват. Питате го как успява да излъчва тази прекрасна светлина. Питате го дали може да ви научи да правите същото. Той отвръща, че преди мно­го, много години е задал същия въпрос на учителя си.

Старецът започва да ви разказва историята си: „Учителят ми отвори гърдите си, взе сърцето си и от него извади красив пламък. После отвори гърдите ми, отвори сърцето ми и сложи пламъчето в него. Върна сърцето ми в гърдите и щом то се озова вътре в мен, почувствах силна любов, защото пламъкът, кой­то учителят сложи в сърцето ми, беше собствената му любов.

Този пламък растеше в сърцето ми и се превърна в голям, голям огън - огън, който не изгаря, но пречиства всичко, до което се докосне. И той докосна всяка клет­ка в тялото ми и клетките ми отвърнаха с любов. Аз станах едно с тялото си, но любовта ми продължаваше да расте. Този огън докосна всяко чувство в ума ми и всички чувства се превърнаха в силна, необятна любов. И аз обикнах себе си напълно и безусловно.

Но огънят продължи да гори и почувствах необходи­мостта да споделя любовта си. Реших да дам част от нея на всяко дърво и дърветата ми отвърнаха с любов, и аз станах едно цяло с тях, но любовта не престана да расте и расте. Дадох от нея на всяко цвете, на всяка тревичка, на почвата, и те ми отвърнаха с любов и станахме едно. Но любовта ми растеше и растеше и обикнах всяко животно на земята. Те отвърнаха на любовта ми и ние станахме едно. Но любовта ми не преставаше да расте.

Дадох част от любовта си на всеки кристал, на все­ки камък по земята, на почвата, металите, и те ми от­върнаха със същото и аз станах едно със земята. Тогава реших да дам любовта си на водата, на океаните, реки­те, дъжда и снега. И те ми отвърнаха с любов и станах­ме едно. А любовта ми продължаваше да расте и расте. Реших да я дам на въздуха, на вятъра. Почувствах силна връзка със земята, с вятъра, с океаните, с природата и любовта ми растеше и растеше.

Насочих поглед към небето, към слънцето, към звез­дите и дадох част от любовта си на всяка звезда, на лу­ната, на слънцето и те ми отвърнаха с любов. И аз ста­нах едно с луната и със слънцето и със звездите и лю­бовта ми продължи да расте и расте. Дадох част от нея на всеки човек и станах едно с цялото човечество. Къде­то и да отида, когото и да срещна, виждам себе си в очи­те му, защото съм част от всичко, защото обичам".

И тогава старецът отваря гърдите си, изважда сър­цето си с красивия пламът и слага този пламък в сърце­то ви. И сега тази любов расте във вас. Сега сте едно с вятъра, с водата, със звездите, с цялата природа, с всички животни и с всички хора. Усещате топлината и светлината, излъчващи се от пламъка в сърцето ви. От главата ви струи красива многобагрена светлина. Вие излъчвате огъня на любовта и се молите:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари. Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било истински необходимо. Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум. Благо­даря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлата си и лъчиста светлина.

Благодаря ти, че използваш думите ми, очите ми и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида. Обичам те такъв, какъвто си и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм. Помогни ми да запазя любовта и покоя в сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да жи­вея в любов до края на дните си. Амин.

 

wassup sophia11011.blog.bg admin discovered your blog via search engine but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered site which offer to dramatically increase traffic to your blog http://xrumerservice.org they claim they managed to get close to 1000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my website. Hope this helps :) They offer most cost effective <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> Take care. Jason